Безсъние
Понякога се будя през нощта
и втурва се във мислите ми
твойто име.
Сънят отстъпва бързо заглушен
от порива на моя сдържан вик,
ела и прегърни ме.
Поспри със своите ръце
настъпващата моя зима.
Но аз не искам затова,
на твойте пролетни цветчета сняг да има.
Нима това ще стане в утринта
и как студът от разстоянията плаши.
Ний ще се срещнем само в вечността.
Това начало ще е за душите наши.
Решен, че туй съдбата отредила е заспивам.
Но плахата надежда да е друго още имам.
© Любомир Николов All rights reserved.
