lubara (Любомир Николов)
204 782
May 29, 2009, 7:39 AM

Безсъние 

  Poetry » Love
508 0 3

                              Понякога се будя през нощта

                              и втурва се във мислите ми

                              твойто име.

                              Сънят  отстъпва бързо заглушен

                              от порива на моя сдържан вик,

                              ела и прегърни ме.

                              Поспри със своите ръце

                              настъпващата моя зима.

                              Но аз не искам затова,

                              на твойте пролетни цветчета сняг да има.      

                              Нима това ще стане в утринта

                              и как студът от разстоянията плаши.

                              Ний ще се срещнем само в вечността.

                              Това начало ще е за душите наши.    

                              Решен, че туй съдбата отредила е заспивам.

                              Но плахата надежда да е друго още имам.

 

© Любомир Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??