Безсъние
Не знам за теб, но преполагам -
и ти навярно, като мен не спиш...
Мечтаеш някоя звезда да падне,
ала не падат тази нощ. Уви.
И аз, застанал пред прозореца,
измислям нови небеса.
Под тях те търся, ровя облаци,
и пращам дъжд на сърчица.
Защото знам, че си така дъждовна,
за този влюбен есенник не знаеш.
Кога валя по теб, любовно?
Но спри тъй тъжно да ридаеш...
Сега усещаш ли ме как пристъпвам?
Не спим. Защото аз без теб не искам.
Какво, като е безутешно късно...
Копнея просто да си близко.
И да усетя твоя дъх в слуха си.
И да те галя всички денонощия.
По тялото ти да напиша с пръсти -
Обичам те! И... лека нощ....
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
