Безсънна мечта
Казваш, че се съмва в Сан Диего.
Тук е вечер, страстите утихват.
Ще поспя и аз. Но ми е тегаво.
През деня проблемите не стихват.
Радвам се да чуя пак гласа ти,
че при теб нещата се нареждат!
И те чакам всеки ден – броя ги
ден след ден... на обич и надежда!
Знаеш ли... За двама ни, ще кажа,
аз съм благодарен на съдбата!
Визата, билета и багажа
нужни са... но малка е Земята!
Чувствам те и близка, и единствена!
Всеки миг те нося тук, в сърцето...
Глътка нежност! Моя топла истина,
от която в нощите е светло!
Първи полет. От Виена втори,
който свързва двата материка.
А сърцето като в сън говори
и при мен неистово те вика!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
