Ти си безтегловна мелодия,
с различна идентичност,
на сърцето ми пътя пребродила
в синхрон със липсата на логичност.
А дните ми, космоса търсещи,
борят се с кошмарните сънища...
Залези и изгреви бъдещи
търсят на сърцето твоите пътища.
Ти си най-дълбокото противоречие,
което с моя хаос взаимодейства
до крайно ниво, от думи съблечено,
където даже мракът проблесва...