Безумност пряма
Безброй ли пъти се провисвах на ръба,
а казваше ми често, че си там.
С кървящи пръсти, с болка се държах,
висях аз... нелогично страдах сам.
Тогава връщах се към теб без срам
и вярвах, че достойно съм в безкрая.
Надеждата ме правеше голям,
да бъда аз със тебе и в рая.
И всеки път кървях аз на ръба.
Не виждаше кръвта ми, че я няма.
А мислеше, че правя си шега,
потъвайки в безумност пряма.
© Михаил Михайлов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
