Безумност пряма
Безброй ли пъти се провисвах на ръба,
а казваше ми често, че си там.
С кървящи пръсти, с болка се държах,
висях аз... нелогично страдах сам.
Тогава връщах се към теб без срам
и вярвах, че достойно съм в безкрая.
Надеждата ме правеше голям,
да бъда аз със тебе и в рая.
И всеки път кървях аз на ръба.
Не виждаше кръвта ми, че я няма.
А мислеше, че правя си шега, ...