25.10.2008 г., 9:03 ч.
Безумност пряма
Безумност пряма
Безброй ли пъти се провисвах на ръба,
а казваше ми често, че си там.
С кървящи пръсти, с болка се държах,
висях аз... нелогично страдах сам.
Тогава връщах се към теб без срам
и вярвах, че достойно съм в безкрая.
Надеждата ме правеше голям,
да бъда аз със тебе и в рая.
И всеки път кървях аз на ръба.
Не виждаше кръвта ми, че я няма.
А мислеше, че правя си шега,
потъвайки в безумност пряма.
© Михаил Михайлов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Определено много добре си го казал!!!Поздрав!
-
Благодаря Ви приятели за напътствията,но ще си го оставя така.
Исках да кажа на някого нещо и го сторих...
Усмивки на всички Ви! -
С кървящи пръсти, с болка се държах.
висях аз... нелогично страдах сам.
Самотата е винаги нелогична! -
значи... ''със теб в рая''-''с теб и в рая''
''кървях аз на ръба''... претоварено е...замени го...
Редактирай го малко и ще кажа прямо,че е доста добро!
А има нещо хубаво в него.. покажи го на преден план..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравявам те за стиха!