25 oct 2008, 9:03
Безумност пряма
Безумност пряма
Безброй ли пъти се провисвах на ръба,
а казваше ми често, че си там.
С кървящи пръсти, с болка се държах,
висях аз... нелогично страдах сам.
Тогава връщах се към теб без срам
и вярвах, че достойно съм в безкрая.
Надеждата ме правеше голям,
да бъда аз със тебе и в рая.
И всеки път кървях аз на ръба.
Не виждаше кръвта ми, че я няма.
А мислеше, че правя си шега,
потъвайки в безумност пряма.
© Михаил Михайлов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Определено много добре си го казал!!!Поздрав!
-
Благодаря Ви приятели за напътствията,но ще си го оставя така.
Исках да кажа на някого нещо и го сторих...
Усмивки на всички Ви! -
С кървящи пръсти, с болка се държах.
висях аз... нелогично страдах сам.
Самотата е винаги нелогична! -
значи... ''със теб в рая''-''с теб и в рая''
''кървях аз на ръба''... претоварено е...замени го...
Редактирай го малко и ще кажа прямо,че е доста добро!
А има нещо хубаво в него.. покажи го на преден план..
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздравявам те за стиха!