Безвремие. Безволие. Безмълвие.
В безстрастие удавена вина.
От старомодно, крехко милосърдие
процежда се студена светлина.
Първичност. Приповдигнатост. Припряност.
Пленителност, забулваща греха.
Предчувствия ме стягат постоянно
и мърдат пипалата на страха.
И ясно, явно, яростно и ядно
денят препуска своя кучи впряг.
Непоправимо болно и досадно
е чувството, че няма да те видя пак.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
