Aug 15, 2018, 7:34 AM

Безвремие

  Poetry
1.1K 2 8

Спря часовникът,
не чувам звука на стрелките.
Нощта облечена е в черна рокля...
И носи бижу – луна над гърдите.

 

Колко ли време остава...
Кога ли ще дойде денят...
Студено, красиво и тъмно е...
А часовникът... изненадващо спря.

 

Счупи се и кристалната чаша,
разпръсна се на хиляди стъкла...
сега в стаята се отразява светлината
...която носи бижуто луна.

 

Мисля си... сега е по-уютно
нотка надежда монотонно звучи.
Някак... по-светло стана...
и тъмнината вече блести.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...