Aug 15, 2018, 7:34 AM

Безвремие 

  Poetry
734 2 8

Спря часовникът,
не чувам звука на стрелките.
Нощта облечена е в черна рокля...
И носи бижу – луна над гърдите.

 

Колко ли време остава...
Кога ли ще дойде денят...
Студено, красиво и тъмно е...
А часовникът... изненадващо спря.

 

Счупи се и кристалната чаша,
разпръсна се на хиляди стъкла...
сега в стаята се отразява светлината
...която носи бижуто луна.

 

Мисля си... сега е по-уютно
нотка надежда монотонно звучи.
Някак... по-светло стана...
и тъмнината вече блести.

© Исс All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??