15.08.2018 г., 7:34 ч.

Безвремие 

  Поезия
644 2 8

Спря часовникът,
не чувам звука на стрелките.
Нощта облечена е в черна рокля...
И носи бижу – луна над гърдите.

 

Колко ли време остава...
Кога ли ще дойде денят...
Студено, красиво и тъмно е...
А часовникът... изненадващо спря.

 

Счупи се и кристалната чаша,
разпръсна се на хиляди стъкла...
сега в стаята се отразява светлината
...която носи бижуто луна.

 

Мисля си... сега е по-уютно
нотка надежда монотонно звучи.
Някак... по-светло стана...
и тъмнината вече блести.

© Исс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??