БИХ ИСКАЛ ДА Е РАДОСТТА

Не знам защо тъгата ме преследва,
а бих желал туй да е радостта!
И колкото по с възрастта напредвам,
по мил ми става вече и света.

Човек си мисли така, непременно.
че от живота си е наранен.
Не се е справил с навиците вредни...
Почитал е канона като мен!

Понякога съм губил  перспектива,
стеснявах времето си в тесен кръг,
когато хоризонта ми се свива,
и  съм се губил  в правия си път!

Тогава с всеки ден бях  по самотен...
На никого не исках да тежа!
Макар, че не се чувствах вече „ротен”,
 в ръцете  си Съдбата не  не държах!
02.10.2014г.Драгойново