Sep 23, 2005, 9:46 AM

Бикоборецът 

  Poetry
1047 0 8
Той е от Андалусия.
Хосе Сантяго Рамирес.
Носи ботуши.
И черна шапка.
Бикоборецът няма любима.
Всички са негови.
Отдалече.
Плачат.
Въздишат.
Немеят.
Той ги усеща като дихание.
Не е страхливец Хосе Сантяго.
Винаги е с пронизващ поглед
и прилича на хищник.
Няма брада.
Косата му е черна и гъста.
Има трапчинка на лявата буза.
Чаровник с риза,
по която кръвта напомня рози,
нарисувани върху бяло небе.
Утре бикоборецът пак ще е там.
И красиви жени ще въздишат.
А Хосе ще мълчи.
Просто ще гледа от Рая на бикоборците...


© Лили Спасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ооопс... финалът ме изненада.
    а цялото - жес-то-кооо!
  • защо уби бикобореца
    ...
    или пък той е бог

    ...

    много ми хареса
  • Хубаво...
  • Да забравим за Хосе, но не за Андалусия....

    Във Андалу-сия
    О, мила Лусия
    на скалистия нос
    разрязващ бурна
    река
    скитник един
    разказва Фламенко
    Безгрижно,
    безбожно,
    безмисъл
    за утрешен ден

    Викът му е вик –
    крясък на морски
    орел
    Ударът с крак –
    удар на черен
    жребец
    във кремъчен
    зид

    Във Андалу-сия
    О, мила Лусия
    не вино, а кръв
    от мъжете тече
    в искри когато
    погледнат
    твойте зелени
    очи

    Но скитникът
    Не
    Той земята тъче
  • Радвам се, че ви е допаднал този стих. Той е от моя испанки цикъл. По тази творба художника Нейчо Дойчев нарисува две картини и спечели второ място за картини в конкурса Думи в цвят)))Благодаря ви.
  • Хубаво
  • Романтична живопис от строфи.
  • Чаровник с риза по която кръвта напомня рози...Има ги Даре...горе!За последно!Докосващо!Цунки!
Random works
: ??:??