23.09.2005 г., 9:46

Бикоборецът

1.4K 0 8
Той е от Андалусия.
Хосе Сантяго Рамирес.
Носи ботуши.
И черна шапка.
Бикоборецът няма любима.
Всички са негови.
Отдалече.
Плачат.
Въздишат.
Немеят.
Той ги усеща като дихание.
Не е страхливец Хосе Сантяго.
Винаги е с пронизващ поглед
и прилича на хищник.
Няма брада.
Косата му е черна и гъста.
Има трапчинка на лявата буза.
Чаровник с риза,
по която кръвта напомня рози,
нарисувани върху бяло небе.
Утре бикоборецът пак ще е там.
И красиви жени ще въздишат.
А Хосе ще мълчи.
Просто ще гледа от Рая на бикоборците...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ооопс... финалът ме изненада.
    а цялото - жес-то-кооо!
  • защо уби бикобореца
    ...
    или пък той е бог

    ...

    много ми хареса
  • Хубаво...
  • Да забравим за Хосе, но не за Андалусия....

    Във Андалу-сия
    О, мила Лусия
    на скалистия нос
    разрязващ бурна
    река
    скитник един
    разказва Фламенко
    Безгрижно,
    безбожно,
    безмисъл
    за утрешен ден

    Викът му е вик –
    крясък на морски
    орел
    Ударът с крак –
    удар на черен
    жребец
    във кремъчен
    зид

    Във Андалу-сия
    О, мила Лусия
    не вино, а кръв
    от мъжете тече
    в искри когато
    погледнат
    твойте зелени
    очи

    Но скитникът
    Не
    Той земята тъче
  • Радвам се, че ви е допаднал този стих. Той е от моя испанки цикъл. По тази творба художника Нейчо Дойчев нарисува две картини и спечели второ място за картини в конкурса Думи в цвят)))Благодаря ви.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...