23 сент. 2005 г., 09:46

Бикоборецът

1.4K 0 8
Той е от Андалусия.
Хосе Сантяго Рамирес.
Носи ботуши.
И черна шапка.
Бикоборецът няма любима.
Всички са негови.
Отдалече.
Плачат.
Въздишат.
Немеят.
Той ги усеща като дихание.
Не е страхливец Хосе Сантяго.
Винаги е с пронизващ поглед
и прилича на хищник.
Няма брада.
Косата му е черна и гъста.
Има трапчинка на лявата буза.
Чаровник с риза,
по която кръвта напомня рози,
нарисувани върху бяло небе.
Утре бикоборецът пак ще е там.
И красиви жени ще въздишат.
А Хосе ще мълчи.
Просто ще гледа от Рая на бикоборците...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ооопс... финалът ме изненада.
    а цялото - жес-то-кооо!
  • защо уби бикобореца
    ...
    или пък той е бог

    ...

    много ми хареса
  • Хубаво...
  • Да забравим за Хосе, но не за Андалусия....

    Във Андалу-сия
    О, мила Лусия
    на скалистия нос
    разрязващ бурна
    река
    скитник един
    разказва Фламенко
    Безгрижно,
    безбожно,
    безмисъл
    за утрешен ден

    Викът му е вик –
    крясък на морски
    орел
    Ударът с крак –
    удар на черен
    жребец
    във кремъчен
    зид

    Във Андалу-сия
    О, мила Лусия
    не вино, а кръв
    от мъжете тече
    в искри когато
    погледнат
    твойте зелени
    очи

    Но скитникът
    Не
    Той земята тъче
  • Радвам се, че ви е допаднал този стих. Той е от моя испанки цикъл. По тази творба художника Нейчо Дойчев нарисува две картини и спечели второ място за картини в конкурса Думи в цвят)))Благодаря ви.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...