23 сент. 2005 г., 09:46

Бикоборецът

1.4K 0 8
Той е от Андалусия.
Хосе Сантяго Рамирес.
Носи ботуши.
И черна шапка.
Бикоборецът няма любима.
Всички са негови.
Отдалече.
Плачат.
Въздишат.
Немеят.
Той ги усеща като дихание.
Не е страхливец Хосе Сантяго.
Винаги е с пронизващ поглед
и прилича на хищник.
Няма брада.
Косата му е черна и гъста.
Има трапчинка на лявата буза.
Чаровник с риза,
по която кръвта напомня рози,
нарисувани върху бяло небе.
Утре бикоборецът пак ще е там.
И красиви жени ще въздишат.
А Хосе ще мълчи.
Просто ще гледа от Рая на бикоборците...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ооопс... финалът ме изненада.
    а цялото - жес-то-кооо!
  • защо уби бикобореца
    ...
    или пък той е бог

    ...

    много ми хареса
  • Хубаво...
  • Да забравим за Хосе, но не за Андалусия....

    Във Андалу-сия
    О, мила Лусия
    на скалистия нос
    разрязващ бурна
    река
    скитник един
    разказва Фламенко
    Безгрижно,
    безбожно,
    безмисъл
    за утрешен ден

    Викът му е вик –
    крясък на морски
    орел
    Ударът с крак –
    удар на черен
    жребец
    във кремъчен
    зид

    Във Андалу-сия
    О, мила Лусия
    не вино, а кръв
    от мъжете тече
    в искри когато
    погледнат
    твойте зелени
    очи

    Но скитникът
    Не
    Той земята тъче
  • Радвам се, че ви е допаднал този стих. Той е от моя испанки цикъл. По тази творба художника Нейчо Дойчев нарисува две картини и спечели второ място за картини в конкурса Думи в цвят)))Благодаря ви.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...