Билет за никъде
Вървеше той окрилен от съдбата,
един билет му бе дала Тя.
Целувката им беше печата.
Да бъдат заедно накрай света.
Вървеше той, прескачайки всичко.
През студ, през жар, през буйна вода.
Вървеше неспирно нашия чичко.
Следваше тихо с огряна душа.
И ето я... Чака на гарата.
Ах, колко прекрасна е Тя.
Окъпана с дъжд, погалена с вятъра...
Толкова близо до свойта мечта.
***
А споменът смътен пак се надига.
В прашната стая защо ли е сам?
Поглежда малката смачкана книга,
"Билет за никъде" пишеше там.
31.08.2009
© Галин Вайов All rights reserved.
