Nov 25, 2009, 10:21 AM

Билет за никъде 

  Poetry » Other
668 0 2

Вървеше той окрилен от съдбата,
един билет му бе дала Тя.
Целувката им беше печата.
Да бъдат заедно накрай света.

Вървеше той, прескачайки всичко.
През студ, през жар, през буйна вода.
Вървеше неспирно нашия чичко.
Следваше тихо с огряна душа.

И ето я... Чака на гарата.
Ах, колко прекрасна е Тя.
Окъпана с дъжд, погалена с вятъра...
Толкова близо до свойта мечта.

***


 А споменът смътен пак се надига.
В прашната стая защо ли е сам?
Поглежда малката смачкана книга,
"Билет за никъде" пишеше там.

 

31.08.2009

© Галин Вайов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Окъпана с дъжд, погалена с вятъра...
    Толкова близо до свойта мечта."
    Много ми хареса!
    Поздрав от мен!
  • А откъде се купува...билет за никъде?

    Хубав е стиха ти, Галине!!!
    Привет!
Random works
: ??:??