Потъвам в сянката на пътя
и в песъчинка се превръщам.
Подмята ме на времето реката
и в кръговрата ме завръща.
Така достигам вечното море.
Намирам своята седефена прокоба
и в диплите на тихите води
изпълвам нейната черупчеста утроба.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.