Бисерът безценен
Бисерът безценен
Чувствам се като мида в черупка -
изолирана от вълшебния свят,
затворена в себе си, люшкат ме бурите
на времето, губи се устремът
на моето изстрадало сърце.
А там, вътре, e бисерът,
безценният бисер на моята душа -
мъничко зрънце, песъчинка надежда,
бисерът малък - песъчинка мечта.
И вярата искряща, че утре денят
ще бъде по-добър от преди,
ще бъде, ще бъде вечен пролетен ден.
Често вълните ме мятат нанякъде,
падам и ставам по тежкия път,
но пазя душата си детска и чиста -
така оцелявам в този враждебен свят.
Аз зная, че все някога ще ме отрони
вятърът, ще ме хвърли на пясъка
яростен вой, тогава на слънцето
ще разтворя черупка, ще увехна
от времето, ще потъна в нищото...
Изхвърлена, ненужна на този кратък
миг - наречен живот...
но бисерът на моята душа
ще полети към вечността на неизвестното,
ще остави след себе си следа,
следа, по-която ти -
нероденият във времето... утре ще премине.
Пътеката ще бъде ярка и силна, защото
съм изстрадала толкова ненужно, защото
поех по трънливия път на времето,
в което аз живях.
Но някога, някога, когато бисера намериш
на моята изгубена душа,
той ще е твоята светла пътека...
пътят на миналото към бъдещето и вечността!
© Катя All rights reserved.
