Izumrudkata
290 results
Звездни сълзи се отрониха...
от нежната душа на, Надеждата!
За хората които отдавна забравиха
човешките си ценности...
загърбиха ги, оковаха ги в окови... ...
  199 
Светлият поглед на утрото...
позлатява ресниците на времето
и небесно синьо - посипва цвят
за да събуди света с мир и любов!
И под - трепетните крила ...
  228 
Приседнала на ръба на мислите
понякога долавям стихове
и ги записвам...понякога мислите
отлитат и се разпиляват във всемира.
Събирам си тогава звезден прах ...
  177 
Преди да падна аз сразена
от тежки думи - клевети...
песъчинка златна скътах
в душата... а сълзите ми
обвиха я във седеф...! ...
  188 
Били трудни времена - потънали в мрак...
под тежко робство...и тогава там във тъмнината!
Будителите запалили светлината в мрака...!
Припламвал пламъка и не угасвал -
разнасяло се словото - тайно през нощта ...
  239 
Звездите все така остават твърде далечни
и тайничко проблясват в между
галактическите вълшебни пространства
а изгубеното петолиние се покрива
с най-финия космически прашец ...
  198 
Трябваше да изплача думите
събират се от дни във мен
мълча стаена - наблюдавам
а света тъне в разруха -
светът се задъхва ...
  254 
Живеем в трудни времена!
Изправени на кръстопът
ни брулят силни ветрове...
огъват ни и всяват страх
за едно неясно бъдеще! ...
  253 
И спря времето да размахва крилата си
застина в огнена лава - лъжата облече
доспехите на истината...а истината
сиротно се скита...Безвремие...!
Всичко е спряло - лъжата царува ...
  240 
Заключена в невидимата клетка на страха
не зная още как съм цяла - душата ми
крещи за свобода и за истината свята.
Лъжовен свят - стар, отмиращ и далечен...
дори и мислите крещят...Престанете - ...
  255  10 
В този стих няма изплакани рими
чисто бял е и се рее високо
в небесното синьо... а вятъра
нежно опъва платната му бели...
Този стих е толкова бял, ...
  428 
Невидими въжета ме държат и впиват се в плата...
Неравна е борбата с матрицата...защото тя действа
подло, задкулисно и ме води към пропастта...
Викът ми силен е...! Но дали някой ще ме чуе...!?
Притихнал е света...не чува! Дали приспани сетивата ...
  237 
Поетът е ранима птица
с прецизен поглед
времето разнищва
отсява истините от лъжите
а думите докосват и лекуват. ...
  266 
Как се пише поезия...?
Дали стиха диша чрез мен!
Дали докосва...Дали говори...!
Музата е звездна мисъл -
дошла от Всемира... ...
  615 
Тази нощ е вълшебна избродирана
с безброй звезди и чудни мисли
политат към без края - дали ще
сбъднат светли тайни мечти...
Вълшебствата са в нас самите ...
  352 
Стоял ли си скоро в тишината...?
Където мислите крила разперват
отсяват истини в душата си ги кътат
страхът от себе си искат да отърсят...
Изключих тока и света угасна ...
  525  10 
Отронва се пореден лист от календара
а вятъра свести не спира и някак
тъжно е в душата - светът заспал е
и не се събужда...А вън времето не чака
трепти и бърза, отронва истини ...
  439 
Животът не е лесен - нито е песен
по - кални пътеки вървя...
Но в сърцето си пазя - мир и надежда
и онази чисто бяла невинна - черта...
Светът е добър - светът е обичан! ...
  627 
В рана утрин с изгрев - алено червен
изгрява слънцето над заскрежената
надежда...денят ще бъде мирен и добър
надеждата заскрежените крила разперва.
Полита волно над света, с мир, любов ...
  841  10 
В душата си пазя светлината
на звездната си същност
и няма нищо, че времето
мрежите отровни си намята
в клетка ме поставя ...
  343 
Аз нося аромата на лятото
на вишнев цвят -
поръсен с мечти...
На небето необятното синьо
слънчев дъжд ...
  657  12 
Как се лекуват нанесени рани
по - спиралата на звездната
ми същност...Никой не ми пречи
аз самата си слагам спирачки...
Не търся, не питам - прощавам! ...
  312 
Звездите станаха твърде далечни
невидими граници над нас ги делят
очертават небето перести облаци
и със слънчев отблясък озаряват денят!
Но пушечни дири чертаят небето... ...
  535 
Студът сковава чувствата
с ледени скри жали
а шиповете навлизат надълбоко...
светът боксува
не може от коловоза да излезе ...
  304 
Сълзите изгарят изтриват мастилото
а белият лист всеки миг ще пламне
ще изтрие следите на изречени истини.
Знам всичко свършва за миг...
Но в мен всичко бушува! ...
  807 
Прегръщам с обич душата си
и светлината в нея искам да запазя!
За да бъде - онзи светъл вестоносец
в кодиране на думите и смисъла...
На пространствено времевия поток, ...
  448 
Вдъхновението е в теб самия...
не го търси навън...ето мисълта
полита и трепти белият лист
и попива мастилото...!
Мисълта полита и достига ...
  342 
Тази нощ луната
е вълшебна и златна
и с невидими пръсти рисува
сребърни звезди по - стъклата.
И проблясват красиво в сънят ни ...
  324 
Притихна Вселената и стана тихо,
звездите са далечни и сладко спят
луната сребрее някак мистично
нощта е притихнала в звезден разкош.
Но някъде там в далечна галактика, ...
  378 
Летеше бялата птица на надеждата...
крилата и рисуваха - сърца от обич
в кристално синьото небе...
Но от засада...ловец прицели се в нея
опъна тетивата на лъка и стрелата полетя! ...
  646 
Изгубих се...отдавна се изгубих
в планината и живота непристъпен
сред глутница от кръвожадни вълци
дебнещи в засада - забиващи острите
си зъби право в душата - бяла... ...
  364 
Свещта догаря ще изчезне светлината!
А лепкавият мрак се спуска,
протяга пръсти - заплита сръчно
отровната си мрежа...в капан сме!
Всички сме в капан...! ...
  440  13 
Тече бурно - реката на живота
стремително търси -
утешителен бряг...
търси корените на
звездната ни същност ...
  447 
Искам си, моят - миг тишина...
Да остана със себе си,
да бъда различна...
Улавям в този миг - светлината
и извличам слънчеви нишки! ...
  866 
Наслаждавам се на новият ден
изтъкан е от радост, за това,
че осъмнал си - останал си жив
и носи със себе си - светлината...
Изпълвам с любов сетивата, ...
  666 
Всемирът сълзи отронва
кристални са - блестят
в небето за своите
деца пленени
в отровната клетка на ...
  651 
Небето тази вечер е бокал
събрал е в себе си
сълзите на всемира...
Звездите са далечни -
примигват с неонова ...
  534 
Имах нужда от топлината
на слънцето,
да разплиска по - вените
слънчева жар,
да прогони завинаги ...
  468 
Колко много човешки съдби
се лутат без посока в мрака,
лъжите не спират - дори
не ги боли...Тези които
променят човешки съдби! ...
  436 
Враждебен свят - дебнеща акула,
потиска слабите и онеправданите
все си мислиш, че живееш някак си
но постоянно бягаш от острите зъби
на матрицата...Враждебен свят - ...
  471 
Random works
: ??:??