Изживявам свойте дни
сред мрака на звездни заблуди.
Едва ли някой ще промени
недоказано библейско чудо.
Защо да се променям аз?
Променя ли се с нещо небето?
Тайнство е космическата страст.
Явни са пътеките под нозете.
Когато заедно с теб вървим,
кой любовта ни ще отнеме?
Изгревът след взрив кърви...
До залез все още има време.
Но защо ли този тих пейзаж
наслоява спомени за двама?
Когато любовта е верен страж-
комично е да търсим драма.
© Стойчо Станев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
