Знам, че всичко вече свърши.
Знам, че краят отдавна е факт.
Знам, че няма да се върне нищо.
Знам, че няма щастие за нас.
Но въпреки всичко аз мечтая,
мечтая за теб и твоята любов.
И макар да обичаш нея,
всяка минута аз мисля за нас.
Сега съм приятелка твоя,
за теб може би най-добра,
но не знаеш, че тази приятелка твоя
живее с надежда и малка мечта.
© Лана Стоянова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
