Благодарност и благословение
Остава и малко, колко ли,
само Бог знае това...
Някой плаче, това е моята мама,
а докторът с бялата манта
мери ми пулса навярно.
Нещо ме капна, топло и меко!
Да, сълзите на моята сестра!
А другите, те къде са?
Ето ги всички!
Усмихвам се!
- Дайте вода и огледало
и стига сте плакали!
Не вярвате в Бога, а в някакъв доктор!
Аз вярвам в Исус, а той ме обича
и зная, че с обич сега ме поглежда
и зная, как моли за мен и нарежда
моите сънища със цветните ленти
и се усмихва... той ме обича!
-Дайте ми пудра, червило и руж
косите ми подредете и вярвайте...
Детенце родих, сега на тринайсет е!
От радост със сълзи покрих
не само очите си, а душата омих...
И днес, когато очите отворих
за теб, Боже мой, пак сълзите роних.
Със радост тихо ти благодарих,
а всички вас с обич благослових!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
