Dec 13, 2005, 7:46 PM

Благодаря...

  Poetry
1.1K 0 8

С кристален блясък ме привлича новата надежда.

Със сребърни окови окова ме сладката мечта...

Буйното пламъче блести

във страдащите някога очи!

Усмивката-искрена и чиста,

възродена от нежност бистра...

Усещам пак топлината!

Ти избави ме от коварството на самотата!

Благодаря,че прие моята изстрадала душа!

Благодаря,че превърна в игрива светлина

тъмнината на нощта!

Благодаря,че само ти-единствен подаде ми ръка,

когато ме отхвърляше света,

когато прокълнала бе ме любовта...

Благодаря ти,че те има и че си до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Просто до сега не съм намерила все още точните думи за да си поправя грешките,нее че пренебрегвам нечия критика!Дори съм благодарна за искреното мнение
  • Благодаря,Вани {}{}{}
  • Благодаря за съвети те и искрените коментари
  • тавтологията може и да е търсен похват при теб..но за да се засили можеше да стане и "..буйното блясъче блести".. не драматизирай чак толкова
  • Ами .. просто нямам думи .. 6!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...