Когато затворя очи,
искам да си припомня,
онези красиви души,
които искам да прегърна.
С вярата която имам,
да топля тези души,
които пазя вечно,
в моето сърце ранено.
Някъде се изсипа
дъжда, като сълза,
от красивите моменти,
аз ви благодаря.
И когато отворя очи,
бъдете живи и здрави,
защото аз съм щастлива,
когато виждам, обичта ви!
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
