Jan 15, 2008, 4:03 PM

Благодаря ти, Боже, че я има!

  Poetry » Love
995 0 20
Благодаря ти, Боже, че я има
жената, на която от години
съдбовно съм обречен. Постижима,
все по-желана и необходима,
тя в мойта същност, Господи, премина
и даде ми сакралното начало
на бъдното, в децата претворено.
Прости ми, Боже, че така всецяло
от щастие, чрез нея оживяло,
благоговея. Просто знам, за мене
тя Обич е. И моля те, когато
след бурите в живота акостирам
с последните лъчи на късно лято
в безвремието тихо на Съдбата,
до себе си пак нея да намирам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...