Град на щастие изпълнен със хармония!
Град със всичката палитра с цветове!
Градът, който завинаги ще го запомня!
Изпълнил с радост моето сърце..
Със спомени в студентските години,
Приятелските сбирки през нощта,
Дори да ми дадът сандък с Рубини,
Душата ми ще си остане тук в града!
Ще помня възрастните хора,
дарили ме със част от мъдростта!
И лятото което винаги ще топли,
Всяка бедна и отчаяна душа...
© Красимир Тодоров All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
