Oct 30, 2015, 9:48 AM

Благослов 

  Poetry » Phylosophy
835 0 3
От мислите са всички тези облаци,
дъждът в душата тихо ромоли.
Нарамили сме чувствените раници
и качваме сто върха от вини.
Очите ни са слепи от очакване,
не виждаме и знаците на Бог.
Една любов в сърцето ни проплаква,
събудена от жажда за живот.
Нетърпеливи са ни устните,
мечтите – див надежден цвят.
Сълзите са единствено спасение
от сушата на този грешен свят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Random works
: ??:??