ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
30.10.2015 г., 9:48 ч.

Благослов 

  Поезия » Философска
714 0 3

От мислите са всички тези облаци,
дъждът в душата тихо ромоли.
Нарамили сме чувствените раници
и качваме сто върха от вини.


Очите ни са слепи от очакване,
не виждаме и знаците на Бог.
Една любов в сърцето ни проплаква,
събудена от жажда за живот.

 

Нетърпеливи са ни устните,
мечтите – див надежден цвят.
Сълзите са единствено спасение
от сушата на този грешен свят.

 

Изгубени сме някъде във себе си,
по кривото на правото вървим.
Навярно ще открием свободата си,
ръка на просяк ако ни благослови…

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви от сърце!
  • Михаил, поздравления за хубавия стих!
    "От мислите са всички тези облаци,
    дъждът в душата тихо ромоли.
    Нарамили сме чувствените раници
    и качваме сто върха от вини."
  • Изгубени сме някъде във себе си,
    по кривото на правото вървим.
    Навярно ще открием свободата си,
    ръка на просяк ако ни благослови…

    Много ми хареса този куплет и се замислих, дали ръката на просяка, не е ръката на Бог?
Предложения
: ??:??