Mar 25, 2008, 4:41 PM

Благословията на майката (Ани & Ели)

5K 0 36
Aneta_kz & Елишка


Знаеш ли, дъще,
какво ще ти струва
тази любов на шестнайсет години?
С вятъра още ти се лудува.
Защо ли се влюби, Боже, кажи ми!?


Майко, пораснах!
Ти помниш ли себе си?
Влюбена лудо - шестнайсетгодишна!
Пазиш дълбоко своите белези.
Тази любов е за тебе единствена!


Знаеш ли, дъще,
какво е да страда
сломено от мъка моминско сърце?
Често се случва в Живота да падаш.
Но... Бог да те носи на свойте ръце!


Мамичко, чуй ме!
Обичам - прости ми!
Мога да дам любов и на двама ви.
Падна ли, моля те, нежно вдигни ме!
С твоите сЪлзи промивай ми раните...


Знаеш ли, дъще,
колко е строга,
колко жестока е тази съдба?
Дори да се скиташ без цел и посока,
даром не дава се нищо в света.


Майко, аз знам
и нищо не взимам!
Ти ме научи, че пътят е черен.
Дори да си тръгна, аз пак ще те имам!
Но той, като теб, ще ми бъде ли верен?


Знаеш ли, дъще,
през сълзи копнея...
С него щастлив да е всеки твой ден!
Цвете красиво за теб ще посея.
Болката, дъще, ще отнема за мен!


ЧЕСТИТО БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ВСИЧКИ ОТКРОВЕНЦИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво и на двете ,макар доста преди мен да са го казали, просто нямам думи-прекрасен тандем сте,милички! Дидактично и прекрасно стихо! Не знаех,че имате обща творба и много се изненадах,...ПРИЯТНО! Прегръдки и на двете ви!
  • Страхотно е!
  • 2 в 1-неочаквано добра комбинация!
    Чудесен стих!!!
    А на Благовещение получих благата вест,
    че съм станала баба.Хубав празник!
  • Благодаря и на останалите които прочетоха!
  • Невероятната реалност пресъздадена от две прекрасни души. Страхотни сте!!!!!!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...