Блажени
Блажени
Ти знаеш, че аз нощем не заспивам,
защото си ми нощният кошмар.
Посегна да те пипна и се взирам,
ощипя се и удрям си шамар...
Пресъхнали устата ми от жажда,
отпивали преди да се събудя,
от извор на живота, който ражда,
от влагата на страстната ти лудост.
Със цялото си тяло те обичам,
и всеки милиметър е целунат,
и целият ни свят е еротичен,
и всичко е любов, и е възбуда..
Оплитаме се сякаш сме едно,
от тебе никога аз няма да изляза,
ще влизам всеки ден и всяка нощ,
по здрач, по обед и след залез...
Защото от съня ми ще се случи,
по-хубаво ще бъде. И наяве.
Вратите ти на рая ще отключа
и в тебе ще изливам до забрава...
Сърцето ми ще спира от без дъх,
очите си затваряш от блаженство
и всяка част от топлата ти плът
поглъщам жадно с грубата си нежност.
И нищо друго няма. Тишина.
И стоновете имат аромат.
На теб. На мен. От любовта.
Оргазъм. С точка. Благодат...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
03.06.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
Понякога вкарвам малко страсти, като се опасявам да не излязат от художественост, и се старая да съм по-тих в емоциите! Вероятно ще се отпускам повече..
