С блестящи капчици росица,
ти неземна, чудна хубавица.
Ах...как лицето ти се смее
и снагата ти прекрасна грее,
а в цветчетата ти сбран е свят
от ароматен и разцъфнал дъхав цвят.
Растеш ти страстно, всеотдайно,
защото бяло цвете си омайно.
Със ветровете зли се бориш.
С живота случва се да спориш.
Но ти... сега не се предавай!
Бъди и често побеждавай!
С цветята верни и добри
ти земно щастие събери,
което на другите раздавай.
© Иво Сотиров All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
