Блазе му
Генка Богданова
Блазе на този, който грижи няма
и спи блажено сладкия си сън!
Не буди го тревогата голяма,
ни на мечтите сребърният звън.
Не го вълнуват сълзите горчиви
в очите на обидено дете.
При полета на лебедите диви
възторг в очите му не се чете.
Блазе ли? Не, не вярвам, че в деня му
в покоя сънен красота трепти,
че чувства и живее, че в света му
духът му скита, пее и лети.
Господи, не искам аз такъв покой,
дни и нощи – сънни, безметежни!
Мечтая чувствата като порой
да ме връхлитат – страстни, или нежни.
С криле и с дух на неспокойна птица –
да летя над всяка скука сива,
да бъда и робиня, и кралица,
да чувствам, че ме има, че съм жива.
© Генка Богданова All rights reserved.
