С очи те обкръжих като с воал,
обвих и всяка гънка в твойто тяло.
И сякаш си завита с розов шал,
изплетен и без край, и без начало.
По дланите разстлах дъха си лек,
докосвах теб, копринената кожа –
по-пухкава от облак дивно мек
и чувства настаних в ефирно ложе.
Мечтаех допир с твоята коса –
плетеш, венче иглики съм – в ръцете.
Родих се в капки утринна роса –
бях жаден да погаля ти нозете!
© Данаил Таков All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодарско за мненията ви!