Бленуване
С очи те обкръжих като с воал,
обвих и всяка гънка в твойто тяло.
И сякаш си завита с розов шал,
изплетен и без край, и без начало.
По дланите разстлах дъха си лек,
докосвах теб, копринената кожа –
по-пухкава от облак дивно мек
и чувства настаних в ефирно ложе.
Мечтаех допир с твоята коса –
плетеш, венче иглики съм – в ръцете.
Родих се в капки утринна роса –
бях жаден да погаля ти нозете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
Благодарско за мненията ви!
