Преглътнах и последните си мисли...
Сега мълча
и казвам повече.
От тази тишина пулсира смисъл.
Не го ли чуваш –
той е надпосочен.
Във него ще кръщаваме
живота си;
ще ни облича, както подобава
за празненства,
в които се обичаме
и даваме,
и даже ни остава...
Като на сватба
пак ще се почувстваме,
ще заиграят пламъци
в душите...
Преглътнах остарелите си истини...
Сега мълча.
И…
блеснаха мечтите!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
