Блеснаха мечтите
Преглътнах и последните си мисли...
Сега мълча
и казвам повече.
От тази тишина пулсира смисъл.
Не го ли чуваш –
той е надпосочен.
Във него ще кръщаваме
живота си;
ще ни облича, както подобава
за празненства,
в които се обичаме
и даваме,
и даже ни остава...
Като на сватба
пак ще се почувстваме,
ще заиграят пламъци
в душите...
Преглътнах остарелите си истини...
Сега мълча.
И…
блеснаха мечтите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
