Jun 21, 2015, 8:33 PM

Близо

  Poetry » Other
467 0 0
    Близо   Зад теб с усмивка ще те наметна,

без глас към сърце ще ти се протегна, 
ехото от барабанения ми звън
тропа за теб сред звуците навън, 
докосвам те само по течението на вятъра, 
но топлината на ласките ми изстиват там някъде, 
погледни очите ми без да ги заобикаляш, 
че подминаваш това, за което се надяваш, 
търсиш, а не виждаш как убягва ти мига, 
в който чакам те настъпил на времето полата дълга.



15.06.15г.

третият

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Третият All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...