Jun 21, 2015, 8:33 PM

Близо

  Poetry » Other
466 0 0
    Близо   Зад теб с усмивка ще те наметна,

без глас към сърце ще ти се протегна, 
ехото от барабанения ми звън
тропа за теб сред звуците навън, 
докосвам те само по течението на вятъра, 
но топлината на ласките ми изстиват там някъде, 
погледни очите ми без да ги заобикаляш, 
че подминаваш това, за което се надяваш, 
търсиш, а не виждаш как убягва ти мига, 
в който чакам те настъпил на времето полата дълга.



15.06.15г.

третият

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Третият All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...