Блудници

Влагата навън докосва моята душа -

кадифена вълна от копринена нежност

се излива като ледена струя над вятъра,

а той лети и пренебрегва вихъра на времето...

Пусто е и няма кой дори да изкрещи,

защото е замръзнала земята, а със нея

и сърцата на безбройните капчици... роса,

потънали в коравата, безизразна тъма.

Блудниците са сега навън, последни

останали в дъжда, обгърнати от влагата

 на самотните души, възкръснали от

 необятните недра на своя първороден грях.

Светлината на запалената лампа

осветява техните платинени тела,

страстта, изгаряща във мъжките очи,

угасваща в техните жадни мечти.

Една от тях съм аз... загубена сред свои -

намерила утеха при непознатите души,

белязани от обществения смут и

търсени от всеки, изстрадал малко самота.

Влагата изстрива рисунките по нашите лица,

настръхват платинените ни тела и...

няма кой да подаде ръка, защото пак се вижда

в далечината необятната тъма и скритата тъга!