Блясъкът в очите
Посреднощ събуждам се в ридания,
и утрото посрещам през сълзи,
усещам се във плен на колебания,
и как сърцето търси повод да прости!
Може би защото някъде дълбоко
в мен остана чистото дете
и с наивност крехка и усмихната
търси сляпо, позагубено добро.
Закъсняли мили думи.
Дребен жест любов.
Звезден прах и пеперуди.
Заблуден във облак зов.
Ще си остана все така във розово,
в очакване на слънчеви лъчи,
дори в душата да е пурпурно,
отвън красиво... омайно ще блести!
© Весела Маркова All rights reserved.
