Vessymark
127 results
  154 
  101 
  100 
  93 
  132 
  103 
  124 
Очите да излъжеш
не успяваш
образът пленява
мисълта
тръпката - ...
  86 
Съпротивата
- Тук съм, спокойно! - Той се приближи до нея все още държейки сандалите ѝ в ръка.
Момичето се беше подпряло на колата и трепереше от студ. Погледна краката ѝ вече съвсем посинели от влажната земя.
- Господи, влизай бързо в колата! Защо не ме изчака долу?
Тя мълчеше. Дори не го поглеждаш ...
  119 
Пробуждане
Събуди се от някакъв шум, остро изскърцване на врата или нещо като стар дъсчен под. Трябваше още само миг, докато смазващата мисъл вля адска жега във вените ѝ, пълзяща стремглаво нагоре по врата към върха на главата. Ето, че кошмарът отново оживяваше. Видя се на същия този диван, където с ...
  141 
Брилянтин
Ръцете му... познаваха смъртта. Беше я виждал не веднъж. Усещаше хладният ѝ дъх ... някъде дълбоко знаеше, че му се присмива. Тази битка изтръгваше всичко човешко от него, изцеждаше целият му емоционален заряд, после го изсипваше отгоре му, но обезобразен и надъвкан, преследваше го в сънищ ...
  131 
  273 
Непотребни свитъци, листа
това ли е историята, която пишем?
Нима след нас не ще се случват чудеса,
а светът ще трае докато дишаме?
а днес ... ...
  122 
Скрит си във една кутия
там оставих споменът от теб
и усмивките и детската идилия
всичко днес е под капак.
Ако искам мога да погледна ...
  113 
Любовта не знае да прощава
Ако някога ти кажа "Сбогом"
вълните ти след мен не укротявай,
вдигни се смело, не моли за прошка,
прегърни прибоя, после само ... бягай! ...
  113 
Глава I
Запознанството
Тънките ѝ охлузени токчета се приплъзваха по металната релса, проточваща се по цялата дължина отдолу на бара. Усещаше краката си неприятно изтръпнали. Беше седнала леко превита и с гръб към голямата дневна. Не изпускаше от очи телефона си с похлупен надолу дисплей в дясно от н ...
  289 
Нелепо грешките на този свят
Прощава който както си поиска
Глава преведена и брат до брат
Удавят мъката със ледено уиски
****** ...
  187 
Докосни лицето ми с ръце,
не се страхувай - образът ми ще изчезне,
пръстите ти ще преминат през плътта,
не се страхувай, изсънувай ме до края.
Цветен образ, лекичко в мъгла, ...
  145 
Една жена те викаше по име,
ридания отекваха в нощта
опита да избягаш, да се скриеш,
но думите... разкъсваха стени!
Вината се издигаше в небето, ...
  197 
Като камшичен удар
в мен се завъртя,
изсвистя покрай ушите ми
цигара,
докосна тънко ...
  244 
Ще бъда за теб
непрегъната страница,
непресъхваща капка любов,
непремерена дързост
със чезнещи граници, ...
  251 
Болката оставя отпечатъци
на дъното на нечие сърце,
и дори след време да прелива във отблясъци
раната отдолу все ще прокърви!
И дори животът щедро да дарява ...
  246 
/Лолита/
В шоколаденото щастие,
сред бонбонения рай
в плен на нискострастие
на фантомен господар... ...
  214 
На хиляди парченца се разби
в утрото, в сумрака хладен
огледалото на чистите мечти,
свидетел ням на белези и рани.
А мъката, която то видя, ...
  214 
Някои жени си остават момичета,
в душата, в очите, в звънкия смях,
обичат да тичат, да сплитат косите си,
да пеят с приятели в нощния влак...
Има жени неподвластни на времето ...
  502 
Ако ме срещнеш в нечии очи,
писма за мене не оставяй,
върви си, времето вземи,
а миналото, то потъва във забрава!
Пожела си ледено сърце, ...
  211 
Та кой казва, че в този живот залъгалките са до време, докато проходим, или малко преди това, или пък скоро след?
Дописа ми се изведнъж, както всеки път, когато съм в командировка и след дълъг път, тя темата сама взе, че влетя в главата ми.
Та за залъгалките. Колко хубаво нещо са само, тези залъгалк ...
  406 
Стъпки в мрака,
разсеян поглед на момиче
едва, едва през здрача
виждам я, че плаче.
Локви дъжд и хлад ...
  259 
Топла нощ, блажена, свята
и сякаш въздухът трепти
звездите търсят среща със Луната,
седим заслушани във морските вълни...
Потъмнелите води се плискат, ...
  147 
Тези твои очи
Само миг ни дели
от нощта непрогледната
и заспиват съдби
душите отправят се в бъдното. ...
  254 
Крилете черни към небето блясват,
пронизващо отеква плясък див,
изящна шия лебедът отпуска,
съдбата му - родил се е красив...
Заслепяващи лъчи се спускат ...
  278 
Отворени врати след тебе не оставяй.
не чакай нещо в миналото си назад,
и в бъдещето ти недей ръце протяга,
защото днес е "днес"
и нивга няма да се върне. ...
  140 
Произхóд
Наблизо тихичко поточе ромолѝ,
и сякаш нежна приказка разказва,
безброй камбанки в моите уши
оттекват звънко и потъвам във наслада! ...
  169 
Безвъзвратно
Ще заздравеят всички рани,
ще се стопи и белегът суров
след дълги и отекващи години -
събуждаш се, но безвъзвратно нова! ...
  190 
Без инициали
Цветенца нежни, скършени в тревата,
в зората на бездруго краткия си път,
заклещени в капана на водата,
сбогуваха се тихо с летен дъжд... ...
  205 
По стръмната пътека пак вървя
и сърцето ми потупва учестено,
до края на една измъчена война
достигнах цяла, но отчайващо разлюбена!
И отгоре се обръщам зад гърба си, ...
  487 
Глава XXX
Калина гледаше втренчено напред, хванала с две ръце чашата с кафе. Силвия се беше заела да избели кората на две зелени ябълки. Все още носеше розовата пижама на Лора.
- Видя ли я тази сутрин. Едвам я накарах да си върже косата и да сложи малко гланц. Очите ѝ бяха подпухнали ужасно.
- Видях ...
  382 
"Безразсъдство"! Не можеше да си избие от главата тази глупост. Страхуваше се. За първи път в живота си от цялото си сърце желаеше мъж да я забрави. Отпъждаше мисълта за него като досадна муха. Минаха няколко дни. Все още се озърташе, докато отключва входната врата. Имаше едно протмоне, където държе ...
  301 
Разпилявах се във теб живот,
да живея, дъх не ми остана,
превръщах себе си във роб,
а вътре зейваха открити рани.
И бунтувах се, но без слова. ...
  224 
📩 Здравей. Аз съм! Помниш ли ме, момчето с колелото в парка.
Тя се облегна назад в ратановия стол в ъгъла на терасата. Продължаваше да бъде все така задушно дори в късните часове на деня. Бяха минали две седмици откакто го срещна и и върза тенекия. Подразни се на това съобщение. "Какво значи момчето ...
  333 
Random works
: ??:??