Бодли
(На Давин от момичето, което ти забрави, но не успя да счупиш)
“Ръцете ти ме галят толкоз нощи
и питам се със страх: "Кървят ли още?"
Ах, потърпи: бодлите бавно падат.” Д.Дамянов
Косите ми - от тази обич гъсти
разсипват пролет върху зимното ти рамо.
Събудиха самотните ти пръсти,
за да им кажат, че съм твоя всъщност само;
Сърцето ми - с най-тъжната изящност
отмерва всяка болка неотмита.
И нежно я изстъргва – да не стряска
сълзата от окото неизпита...
Ръцете ми - ухаят на кокичета –
нали за теб са пролетни?! Отпивай
от бялата им искреност момичешка
преди да разберат, че си отива
най-чаканата твоя топла ласка,
която тъй приличаше на вечност!...
Преди раздялата-ключе да изподраска
духа им. И в скръбта си безсърдечна
душата ми – отчаяна и дива
да те застигне. И да те разстреля
със тишината си като любов красива!
Очите ми разбити да посеят
горчивата си, закъсняла манна –
сънят ти да нахранят за последно
под навеса на миглите ми пламенни.
Преди за истината страшна да прогледнат:
че от бодли сърцето ти е нямо
и няма как да се преражда друго
и да блести от вяра твойто рамо,
когато със дъхът ми се сбогува;
очите ти да бъдат късче лунност,
ръцете ти - от обич запланувани,
извивката на мъжките ти устни -
от истинност да пари при целуване....
А аз те галя от една безкрайност!
Но осъзная ли, че няма да те върна
по-влюбена във теб /макар напразно/,
ще си отида...Без да те прегърна.
25ти Януари 2011 - 16ти Май 2016г.
Бевърли, Англия
© Дени All rights reserved.
