GorqshtSnqg (Дени)
4 15
17.05.2016 г., 22:26 ч.

Бодли 

  Поезия » Любовна
863 0 10

(На Давин от момичето, което ти забрави, но не успя да счупиш)

 

“Ръцете ти ме галят толкоз нощи
и питам се със страх: "Кървят ли още?"
 
Ах, потърпи: бодлите бавно падат.” Д.Дамянов
 
Косите ми - от тази обич гъсти
разсипват пролет върху зимното ти рамо.
Събудиха самотните ти пръсти,
за да им кажат, че съм твоя всъщност само;

Сърцето ми - с най-тъжната изящност
отмерва всяка болка неотмита.
И нежно я изстъргва – да не стряска

сълзата от окото неизпита...

 

Ръцете ми - ухаят на кокичета –
нали за теб са пролетни?! Отпивай
от бялата им искреност момичешка
преди да разберат, че си отива

най-чаканата твоя топла ласка,
която тъй приличаше на вечност!...
Преди раздялата-ключе да изподраска
духа им. И в скръбта си безсърдечна

душата ми – отчаяна и дива
да те застигне. И да те разстреля
със тишината си като любов красива!
Очите ми разбити да посеят

горчивата си, закъсняла манна –
сънят ти да нахранят за последно
под навеса на миглите ми пламенни.
Преди за истината страшна да прогледнат:

че от бодли сърцето ти е нямо
и няма как да се преражда друго
и да блести от вяра твойто рамо,
когато със дъхът ми се сбогува;

очите ти да бъдат късче лунност,
ръцете ти - от обич запланувани,
извивката на мъжките ти устни -
от истинност да пари при целуване....

 

А аз те галя от една безкрайност!
Но осъзная ли, че няма да те върна
по-влюбена във теб /макар напразно/,
ще си отида...Без да те прегърна.

 

25ти Януари 2011 - 16ти Май 2016г.

Бевърли, Англия

 

© Дени Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Боже, много ме разчувствате с тези коментари! Сърдечно Ви благодаря за тъй милите думи, и то от поети, които аз чета и обожавам!! Усмихнахте ми деня, ей!
  • Тук човек може да се удави, толкова е дълбоко...
    Въздействащо. Много.
  • Красива поезия. Браво!
  • Имаш красив език, образност и си вложила много чувства! Чудесно посвещение!
  • Радвам се, че се завърна, Дени.
    Харесвам образния ти метафоричен изказ.
    "Косите ми - от тази обич гъсти
    разсипват пролет върху зимното ти рамо."
    Поздравления и не изчезвай...
  • Харесах.
  • С Младен!!!
  • Много ми харесва как пишеш.
  • Много чувствен финал...!!!
  • "Очите ми разбити да посеят
    горчивата си, закъсняла манна –
    сънят ти да нахранят за последно
    под навеса на миглите ми пламенни."

    "ПОД НАВЕСА НА МИГЛИТЕ МИ ПЛАМЕННИ" - такъв стойностен образ може да се роди само в главата на 100-процентов поет. Тук няма преливане от пусто в празно. Браво, Дени! Поздравявам те за класната и завладяваща интимна лирика!
Предложения
: ??:??