Богатите
Тя беше с белоснежна рокля,
ухаеше на хубав, скъп парфюм,
ходеше на високи обувки грациозно,
а зад нея вървеше елегантен мъж с костюм...
Тя с прекрасен грим, той с лъскава чанта,
а стар мъж в подлеза на цигулка свири,
и двамата безгрижно си сложиха очилата
и гледаха набързо от там да минат...
Не му подадоха дори стотинка,
чуха нещо хубаво във бързината,
но човека, щастлив бе, нищо не поиска,
задоволяваше се с усмивката на минувача...
Поспираха се и го слушаха децата,
радваха му се, но нямаха пари да му оставят,
а нашите хора, онези хубавите с очилата,
решиха, че и да го погледнат той не заслужава...
На такъв "получовек" не отделят те внимание
нали постигнали са нещо, имат важни дела,
а той със искреността си ги засрами
и с думите си се вдигна високо над тях:
"Вървете, бързайте с хубавите си коли и рокли,
не покрай мен, а покрай живота си минавате,
аз имам мечти, а вие на шефове и пари сте роби
и колко по-богат съм дори не осъзнавате..."
14.08.2014
© Радослава Михайлова All rights reserved.