Богатите

Тя беше с белоснежна рокля,

ухаеше на хубав, скъп парфюм,

ходеше на високи обувки грациозно,

а зад нея вървеше елегантен мъж с костюм...

Тя с прекрасен грим, той с лъскава чанта,

а стар мъж в подлеза на цигулка свири,

и двамата безгрижно си сложиха очилата

и гледаха набързо от там да минат...

Не му подадоха дори стотинка,

чуха нещо хубаво във бързината,

но човека, щастлив бе, нищо не поиска,

задоволяваше се с усмивката на минувача...

Поспираха се и го слушаха децата,

радваха му се, но нямаха пари да му оставят,

а нашите хора, онези хубавите с очилата,

решиха, че и да го погледнат той не заслужава...

На такъв "получовек" не отделят те внимание

нали постигнали са нещо, имат важни дела,

а той със искреността си ги засрами

и с думите си се вдигна високо над тях:

"Вървете, бързайте с хубавите си коли и рокли,

не покрай мен, а покрай живота си минавате,

аз имам мечти, а вие на шефове и пари сте роби

и колко по-богат съм дори не осъзнавате..."

14.08.2014