От зимата ще взема всичко ценно –
и блясъка искрящ на леден къс,
и лунните пътеки посребрени,
и силата на урагана бърз.
От зимата ще взема красотата,
рисуваните от кристал цветя.
Шедьоврите природни по стъклата –
плодът на танц от студ и топлина.
И изгревите снежно – мразовити,
и залезите жадни за нощта.
Несметните богатства тайно скрити –
ще ги разкрия, за да ги спася!
© Данаил Таков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
