Богиня
Завесата е спусната, но пак
ветрецът лек нехайно я отмества.
Пристъпвайки през мраморния праг
навън, ти сън си, приказно вълшебство!
Балконът се превръща в кораб бял,
отплаващ сред звездите в необята!
И в този миг без думи съм – видял
осанката ти царствена в позлата!
По тялото ти – лунна светлина!
В нозете трепкат клонки от маслини!
Навярно Зевс от същата мая
замесвал е телата на богини!
Пристъпваш боса, златните коси
немирникът ветрец ги разпилява!
Върни се пак в леглото, донеси
искриците от влюбена жарава!
Постелята е влюбено море –
сред неговите сребърни талази
потъваш с мен в очите на небе,
което с обич спомена ще пази!
Елада, юли 2017 г.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
