Jul 12, 2017, 6:13 PM

Богиня 

  Poetry » Love
2459 8 24

Завесата е спусната, но пак

ветрецът лек нехайно я отмества.

Пристъпвайки през мраморния праг

навън, ти сън си, приказно вълшебство!

 

Балконът се превръща в кораб бял,

отплаващ сред звездите в необята!

И в този миг без думи съм – видял

осанката ти царствена в позлата!

 

По тялото ти – лунна светлина!

В нозете трепкат клонки от маслини!

Навярно Зевс от същата мая

замесвал е телата на богини!

 

Пристъпваш боса, златните коси

немирникът ветрец ги разпилява!

Върни се пак в леглото, донеси

искриците от влюбена жарава!

 

Постелята е влюбено море –

сред неговите сребърни талази

потъваш с мен в очите на небе,

което с обич спомена ще пази!

 

 

                                     Елада, юли 2017 г.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??