Завесата е спусната, но пак
ветрецът лек нехайно я отмества.
Пристъпвайки през мраморния праг
навън, ти сън си, приказно вълшебство!
Балконът се превръща в кораб бял,
отплаващ сред звездите в необята!
И в този миг без думи съм – видял
осанката ти царствена в позлата!
По тялото ти – лунна светлина!
В нозете трепкат клонки от маслини!
Навярно Зевс от същата мая
замесвал е телата на богини! ...