Разтварят се в мъглата домовете подобно скръб на фигури, с очи разтворени към морска шир. Изронват се стени до тази вечер, стенещи от якост. Кой вика там? Кой огън пали на брега? Умираха веслата от потта. Платната се накъсаха от ветрове насрещни. Донесоха ли абанос и свила, смирна и смарагди от Лепанто? Останаха със морска прах, с мазоли, със скръб, подобно котва. На вити, леконоги каравели капитани викат на брега безлюден и палят Богоявленски жертвени огньове.
Дълбока и плътна картина, в която прозира нещо ренесансово - по-скоро като дух: истинска наслада за сетивата. Но тук има нещо повече, защото картината е жива и озвучена...и ни отвежда отвъд отчаянието.
Поздрави, Божидаре! (макар и малко позакъснели)
Haoma (Радослава ) Благодаря! Много здраве желая. А с поп Никодим, още малко и ще се получи по-добре. Но и така е достатъчно за стих по проза. Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
даване. И нищо не е закъснаяло!