Jan 6, 2007, 12:39 PM

Богоявленски жертвени 

  Poetry
771 0 6
Разтварят се в мъглата домовете
подобно скръб на фигури,
с очи разтворени към морска шир.
Изронват се стени до тази вечер,
стенещи от якост.
Кой вика там?
Кой огън пали на брега?
Умираха веслата от потта.
Платната се накъсаха от ветрове
насрещни.
Донесоха ли абанос и свила,
смирна и смарагди от Лепанто?
Останаха със морска прах,
с мазоли,
със скръб, подобно котва.
На вити, леконоги каравели
капитани викат на брега безлюден
и палят
Богоявленски жертвени огньове.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чинаров (Георги Милев) Отвъд, Георги..Отвъд с минималното необходимо
    даване. И нищо не е закъснаяло!
  • Дълбока и плътна картина, в която прозира нещо ренесансово - по-скоро като дух: истинска наслада за сетивата. Но тук има нещо повече, защото картината е жива и озвучена...и ни отвежда отвъд отчаянието.
    Поздрави, Божидаре! (макар и малко позакъснели)
  • Laska (Ласка Александрова) Благодаря ти. Бъди креативна.
  • Хубав ти е стиха!

    Поздрав!
  • Haoma (Радослава ) Благодаря! Много здраве желая. А с поп Никодим, още малко и ще се получи по-добре. Но и така е достатъчно за стих по проза. Поздрави!
  • Прекрасно!
Random works
: ??:??