6.01.2007 г., 12:39

Богоявленски жертвени

969 0 6
Разтварят се в мъглата домовете
подобно скръб на фигури,
с очи разтворени към морска шир.
Изронват се стени до тази вечер,
стенещи от якост.
Кой вика там?
Кой огън пали на брега?
Умираха веслата от потта.
Платната се накъсаха от ветрове
насрещни.
Донесоха ли абанос и свила,
смирна и смарагди от Лепанто?
Останаха със морска прах,
с мазоли,
със скръб, подобно котва.
На вити, леконоги каравели
капитани викат на брега безлюден
и палят
Богоявленски жертвени огньове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чинаров (Георги Милев) Отвъд, Георги..Отвъд с минималното необходимо
    даване. И нищо не е закъснаяло!
  • Дълбока и плътна картина, в която прозира нещо ренесансово - по-скоро като дух: истинска наслада за сетивата. Но тук има нещо повече, защото картината е жива и озвучена...и ни отвежда отвъд отчаянието.
    Поздрави, Божидаре! (макар и малко позакъснели)
  • Laska (Ласка Александрова) Благодаря ти. Бъди креативна.
  • Хубав ти е стиха!

    Поздрав!
  • Haoma (Радослава ) Благодаря! Много здраве желая. А с поп Никодим, още малко и ще се получи по-добре. Но и така е достатъчно за стих по проза. Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...