6.01.2007 г., 12:39 ч.
Богоявленски жертвени
Разтварят се в мъглата домовете
подобно скръб на фигури,
с очи разтворени към морска шир.
Изронват се стени до тази вечер,
стенещи от якост.
Кой вика там?
Кой огън пали на брега?
Умираха веслата от потта.
Платната се накъсаха от ветрове
насрещни.
Донесоха ли абанос и свила,
смирна и смарагди от Лепанто?
Останаха със морска прах,
с мазоли,
със скръб, подобно котва.
На вити, леконоги каравели
капитани викат на брега безлюден
и палят
Богоявленски жертвени огньове.
подобно скръб на фигури,
с очи разтворени към морска шир.
Изронват се стени до тази вечер,
стенещи от якост.
Кой вика там?
Кой огън пали на брега?
Умираха веслата от потта.
Платната се накъсаха от ветрове
насрещни.
Донесоха ли абанос и свила,
смирна и смарагди от Лепанто?
Останаха със морска прах,
с мазоли,
със скръб, подобно котва.
На вити, леконоги каравели
капитани викат на брега безлюден
и палят
Богоявленски жертвени огньове.
© Божидар Пангелов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Дълбока и плътна картина, в която прозира нещо ренесансово - по-скоро като дух: истинска наслада за сетивата. Но тук има нещо повече, защото картината е жива и озвучена...и ни отвежда отвъд отчаянието.
Поздрави, Божидаре! (макар и малко позакъснели) -
Laska (Ласка Александрова) Благодаря ти. Бъди креативна.
-
Хубав ти е стиха!
Поздрав! -
Haoma (Радослава ) Благодаря! Много здраве желая. А с поп Никодим, още малко и ще се получи по-добре. Но и така е достатъчно за стих по проза. Поздрави!
-
Прекрасно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
даване. И нищо не е закъснаяло!