А беше толкова отдавна,
сънувах сън съдбовен.
Издигна ме високо някой
към образ твоя, Боже, сякаш!
И литнах лека и небесна,
огряна от звезда чудесна.
Взрях се в Божията икона,
бях при нея, моята Мадона!
Орисана бях от светлина,
живях във радост и добрина.
А той, животът, бе като вода,
напиращ, търсещ Свобода!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up