Боже, как ужасно ми липсваш
Боже, как ужасно ми липсваш!
Няма те - с камера сивотата да записваш.
Желанието да те видя тъй брутално ме изгаря.
Знаех, че може адски болезнено да се опаря.
Боже, как ужасно ми липсваш!
На снимка нежно ми се усмихваш.
Телефонният ти номер пръстите ми изгаря.
Мисълта ми бетонната стена събаря.
Боже, как ужасно ми липсваш!
Към някой друг в момента тичаш.
Очи затварям, пресъхнаха от сълзите,
хълцам беззвучно, защо ми взе мечтите?
Боже, как ужасно ми липсваш!
Аз знам, че още ме обичаш.
Стоя в тълпата, но съм сам.
Протягам ръка към теб с любовен плам.
Боже, как ужасно ми липсваш!
Липсва ми начина, по който ме обичаш.
Облаци във гърлото пресядат.
Римите ми безпомощно падат.
Боже, как ужасно ми липсваш!
Не вярвам, че с устните си не ще ме окичваш.
В шепите си сърцето ми стискаш.
Боже, как ужасно ми липсваш!
© Никой Нищо All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Когато някой си тръгне...колкото и да те е обичал, явно не е било достатъчно Не се коси за човек, който не го заслужава! Иначе поздравления, страхотен стих, докосна ме
-
!!!
-
Така е с липсите... парят...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
явно искреността ти е много силна страна,
може би защото си минал през ада...
поздрави