Малка птичка лекокрила
в храсталаци се е скрила
и изпява птичи трели
за сърца да чуят спрели.
Всеки звук сърце докосва
и залива с медовина.
Мир в душите ни трапосва,
като ехо в раковина.
Този славей зад листата
разкрасява ни живота
и ни сочи той местата
где да търсим си кивота.
Всяка песничка е крачка
към небесните вселени.
Тя е Божия закачка
в райските поля зелени.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
