Малка птичка лекокрила
в храсталаци се е скрила
и изпява птичи трели
за сърца да чуят спрели.
Всеки звук сърце докосва
и залива с медовина.
Мир в душите ни трапосва,
като ехо в раковина.
Този славей зад листата
разкрасява ни живота
и ни сочи той местата
где да търсим си кивота.
Всяка песничка е крачка
към небесните вселени.
Тя е Божия закачка
в райските поля зелени.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
